Тъп Мтел. Събуди ме някакъв смотан смс за ммс. Както и да е… Започнах деня си с low man’s lyrics, сега го продължавам с Megadeth. Излязох да си купя книга. Харесах си Тери Пратчет, а книгата се казва Музика за душата. ЧУдех се дали има някаква последователност, в която се четат, но сега разбирам, че почти няма, тъй че не е проблем. Сандвичите ме чакат, книгата ме зове, музиката ме радва.
Няколко часа по-късно… Ето пред мене стои документа с новата история за истината! Жестока истина! Кокалести пръсти. Стискам си палци сама да не го изоставя и да се получи по-добре. А колкото до старите записки, там има хубава непряка реч, ще я използвам. Имам ясен поглед за нещата. Лично мой! Колко е радостно да усещаш как думите излизат изпод пръстите ти…
Няма коментари:
Публикуване на коментар