Спирка

Разтапям се,
разнежвам се от зинмите картини
на раждането ми - до днес.
Дете със корени и без
в калната пръст
на селския двор
и в крайните улички на големия град.
Опасни са, дебнат по ъглите -
тези сладникави чувства и хора,
толкова ли не намериха друга спирка,
ще ги набия вече,
че биват привличани от избелелия в средата плакат,
с оцелелите букви - те... "чу.. може ... бива".
Отдавна остаряла реклама на поколението
на връстниците ми.
Чумата може да убива.
Без усмивки и дебилно доволни
ги срещнам в света си -
крайъгълна спирка,
пречупен отляво кръгъл знак
"СТОП"!
С големи букви врещи
като пеленачето, което вече не храня,
като пубертета със песните
след вечерния час
по калните улички,
които извървях в горните редове.